Информация за гр. Етрополе
Население: 11 680 [1] Надм. височина: 618 m Пощ. код: 2180 Тел. код: 0720 МПС код: СО (Сф) Администрация: Област: Софийска Община: Етрополе Кмет - Богомил Георгиев
Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI в. пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до два важни старопланински прохода. През котловината преминават войските на Филип II Македонски (339 г. пр.н.е.), Александър Велики (335 г. пр.н.е.), келтските племена и римските легиони.
Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства - македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари - Финикия и Египет.
През 16 - 17век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро.
През 16 век тук се заселват опитни рудари саксонци, които въвеждат нова технология в рударството - чуковете самокови.
Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали - ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство.
Чук самоков и рударски клещи
Много добре се развиват обущарството, грънчарството, бъкличарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството, мутафчийството, въглищарството, тепавичарството и още много други. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята. Занаятчийско-търговските връзки на града били предимно с Пловдив, Плевен, София, Свищов, Ловеч и др. Извън пределите на страната се изнасяли стоки за Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одрин, Букурещ, Битоля, Русия, Австро-Унгария, Македония. Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През 16 - 17 век в манастира “Св. Троица” (“Варовитец”), разположен в живописен кът на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Тук се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи - безценни документи в съкровищницата на българската литература.
През 1613 г. в манастира се създава килийно училище. В края на 18 век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище.
През 1828-1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище. Етрополските първенци - търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града.
Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842-1904) - учител, революционер, книжовник и журналист, една от видните личности на нашето Възраждане, оставил светла диря в националната ни история.
С личното участие на Васил Левски през 1870 г. е основан революционен комитет.
На 24 ноември 1877 г. предният отряд на генерал Гурко донася свободата и оттук в продължение на 40 дни се ръководи зимният преход на Балкана.
Община Етрополе заема 375 кв. км площ от Софийска област. Разположена е върху северните склонове на Стара планина. Центърът ѝ град Етрополе (северна ширина 42°49'52", източна дължина 21°39'30") се намира в красивата котловина на р. Малки Искър, в подножието на връх Баба, на около 80 км от София.
Населени места в общината: - град Етрополе - селата Бойковец, Брусен, Лопян, Лъга, Малки Искър, Рибарица и Ямна - махалите Горунака и Оселна
Община Етрополе граничи с общините: Тетевен, Ябланица, Правец, Ботевград, Елин Пелин, Златица
Климат За предпланинския район, в който е разположена община Етрополе, е характерен умереноконтиненталният климат с прохладно лято и студена зима, която продължава 4-5 месеца. Средната годишна температура е 13-15 градуса. Средногодишните валежи са 600-650 мм, с максимум през юни и минимум през февруари. Средногодишният брой на дните със снежна покривка е 20-50. Средният брой на засушаване с продължителност над 10 дни за зимата е 11-15, за пролетта - 11-15, за лятото - до 15, за есента - до 18 дни. Преобладаващи ветрове са северозападните. Средната месечна и годишна скорост на вятъра е 1,6 м/сек.
Водни Ресурси През община Етрополе протичат река Малки Искър, притоците ѝ Суха река, Ябланица, Стара река, Брусенска река и Свинска река в с. Лопян (приток на Черни Вит), река Мелна. На територията на общината се намира язовир Етрополе - 105 000 куб. м. Подземните води в района се определят като хидрокарбонатно-калциеви, а около рудник “Елаците” са сулфатно-натриеви и хлоридно-натриеви.
Фауна
В етрополските гори могат да се срещнат благороден елен, сърна, дива свиня, горска полевка, катерица, мечка, вълк, чакал, лисица, дива котка, невестулка и др.
Птиците са представени от фазан, яребица, глухар, пернатонога кукумявка, трипръст кълвач, сокерица, лещарка, гривяк, гургулица, сива овесарка, керкенез, чинка, голям синигер. Защитени видове са скалният орел, малък креслив орел, ястребът, белошипата и черношипата ветрушка.
От земноводните и влечугите се срещат жълтокоремна бумка, голяма водна жаба, гръцка костенурка, смок стрелец, пепелянка. Във вировете на Малки Искър, Стара река, Мелна и Свинска река се срещат черна мряна, пъстърва, речен кефал и скобар.
Флора Горските площи заемат 252 000 дка от общинския поземлен фонд. Средната лесистост за общината е 59,2%. Преобладават иглолистни и естествени широколистни гори. В тях растат бук, дъб, бял бор и черен бор, обикновен смърч, благун, цер, габър, чвор, кестен, веймутов бор, брекина, елша, ива, червен дъб и зимен дъб, орех, шестил, бяла мура.
Защитени обекти Защитените гори и територии са общо 1432,8 ха - 1009,6 ха залесена и 432,2 ха незалесена площ. - Местността Варовитец с манастира “Св. Троица” и вековни яворови дървета - Бенковска пещера - историческа местност - Местност Чертиград - скални комплекси с горска растителност, обитавана от редки и застрашени от изчезване бозайници и грабливи птици, историческа местност - Орлов камък - Червена стена (с. Лопян) - скален комплекс, обитаван от множество грабливи птици, които са застрашени от изчезване
